С напредването на годините все по-често поглеждайки назад си давам сметка за нещата от живота! В частност моя си живот! Подчертавам моя си,  защото аз в него често се губя и нямам представа нищо от животите на другите! Всеки си има собствен тюрлю гювеч и си го разбърква сам! В осъзната възраст, като тинейджър много исках да съм "голяма" и мислех, че родителите ми са прекалено строги и ако зависи от мен ще правя нещата по коренно различен начин... и се ядосвах! Мислех си, че като порасна и имам деца ще им позволявам всякакви неща, които на мен сега ми забраняват! Не ги разбирах нашите с тия техни притеснения! Какво лошо има например, че е 03:00 и не съм се прибрала от дискотека? Нали съм други съратници и те така неразбрани! И какво му има на момчето с мотора? И защо да не пуша? И какво, като имам двойка?... Обаче когато си от другата страна на барикадата, нещата се променят драстично....копи пейст е работата сега! Достойна дъщеря на мама и тате! Като млада "мома"  пак много се ядосвах за всякакви глупости,  бях шумна и леко луда, палих от четвърт и бях готова да отстоявам своята правота на всяка цена! Огън, пламък и син камък!  Вятърничевата и шарена младост! За радост на околните най-вече и това премина! В средата на 30 си години се чувствах доста по-сигурна в себе си и постигнатото до момента,  но тогава пък започнаха очакванията и разочарованията и пак се ядосвах, ама вече  по-тихо и някак тъжно!  Случваше се, когато съм ядосана да плача и режисирам собствената си драма с размах! Пък там съм майсторски клас! Поотминаха години , помъдрях още  и в един  ден просто осъзнах, че каквото и да правя, както и да въртя нещата, те не се случват така, както аз очаквам от тях! За хората пък още по-малко! Пълна греда! И ми светна, не лампичка, а големия фар ми светна, че живота не е приказка бе Емилилйке и това, че ти искаш да си принцеса, не се получава с пръстена на Арабела! Щрак и готово! Просто не става така....и затова, ако не искам съм гневна и намусена  лелка през остатъка от живота си , трябва да се променя аз...  Да се науча!
Така , че сега се уча да не се ядосвам!
Уча се да си мълча, дори като съм вбесена и искам да крещя или да убия насрещния с лопатата!
Уча се че колкото и зле да се чувствам от хора, от обстоятелства и несправедливости, трябва да се изправя и да продължа и да разчитам основно на себе си!
Уча се да не протягам ръце към всеки който ми маха и се усмихва, защото може и да ми ги счупи, пък без ръце е трудно!
Уча се, че грешката не провал и повод за драма!
Уча се , че не  мога да съм добра за всеки, пък и не трябва!
Уча се, че ако не попитам, никога нама да резбера! /никой не чете мисли, макар, че би било яко/ 
Уча се, че ако сгеша, трябва да преглътна тлъстото си его и да се извиня!
Уча се да не се оплаквам, защото малцина са съпричастни с болката ми, а на останалите няма нужда да давам повод за злорадстване  при вечерното пиене на ракия! Просто не искам да съм тема за разговор на някого, надвесен над салата си!
Уча се да слушам и да чувам!
Ученето е трудна работа!
И сега на прага на поредния си рожден ден си давам сметка, че няма смисъл да се ядосвам за неща независещи от мен, за очаквания които са само в моята глава и установих, че  ми трябва само спокойствие, шепа приятели , семейството и повече собствена  търпимост! В тази връзка -
Искам да си обещая  да съм щастлива,  защото щастието ми стои страхотно!
Да се усмихвам постоянно, защото и усмивката ми е очаователна!
Да общувам само с положителни хора!
Да гледам на живота от към веселата страна! 
Да вярвам! 
Да чувствам!
Да обичам!
Усещам, че много  хубаво тепърва предстои! 
Ти който търпеливо прочете това...с две думи исках да кажа, че с годините помъдряваме!  Остават шепа важни неща при това безплатни...обич, уважение, любими хора и дневна доза смях! 
И виното определено  помага!
Но за всеки случай помни и къде си си оставил лопата- просто за всеки случай- ако това с ученето не сработи!
В очакване на рожден ден...Ученичка Усмивкова!