Лято...
Жега...ама от онези жеги дето ги има само в Югозападна България! Място на действието Пловдив...
След 5 часово каране /начална точка Варна/ по нашите мили родни пътища и спиране за обяд на отдавна загубила своето очарование  Петолъчка най-после се добираме до Пловдив. Топлината ни притиска с отварянето на вратите на нашата прекрасно охладена Кари /умалително за Корола/ и ни оставя бездиханни за няколко секунди ...или по скоро дишащи като риби изкарани от аквариум. Следва целуване и радостни възклицания от типа "цвърчене" с чакащите ни роднини...радост неимоверна - все пак се виждаме не толкова често колкото ни се иска! Вече е изготвена стройна програма къде ще се ходи и какво ще се види защото все пак не сме неограничени във времето. Няма да ви описвам всичко което сме правили за краткия си престой в този прекрасен град, но искам да споделя само срещата  си с господина продаващ чорапи насред пътя ...
Блаженство...седиш си на сянка и пиеш джин тоник някъде къде 15,00..блаженството се състои в това, че е почти безлюдно защото са малко ненормалниците дето тая жега ще се изпружат навън на открито ама ние нали сме си морски чада пък и леко объркани от температурната разлика та това не ни пречи. Седим си ние значи с Борката /разбирай първа братовчедка/и си пием кротко..Оставила съм домашните любимци /разбирай мъж и дете/ в къщи /разбирай в Борката/ и се наслаждавам на невероятно усещането да си неангажирана с нищо друго освен със себе си и с джина. Уважавам барманите в Пловдив - джина винаги е във висока чаша, допълнителен лимон и много лед...Та значи ближем си кротко джиновете с идея , че ще премахнем малко от топлината / което е пълна заблуда/ и покрай нас минава един господин от ромски произход който апатично се провиква "чорапиииии- чорапи продаваааавам - 5 чифта -2,50/ Нали се сещате, че на тази жега никой не носи чорапи ...та не ми е ясно защо точно това продаваше, но явно не разбирам аз от бизнес. Спира въпросния господин до нас и ни предлага стоката си...обаче ние твърди - не та не ! 
Не щем чорапи и туй то !
-Пък те са и мъжки  - някак накрая успявам да добавя аз! 
-Ми госпожа - вземи за мъжа ти - не ми остава длъжен въпросния господин , който впрочем имаше най черния мустак който съм виждала в живота си ! Просто беше някак различен от косата му - заподозрях че го боядисва - може би така трябва ама коя съм аз дето да ги разбирам тия работи. Пък съм и руса :)
-Имаш мъж , нали? -продължава продавача..
Борката вече гледа лошо - тя е малко по-не контактна от мен пък и не обича да си губи времето с празни приказки, докато аз съм ..."пей сърце", както казваше баба ми пък и обикновено се старая да съм любезна! Та обяснявам аз, че и мъжа ми не иска чорапи и в тая жега сигурно никой здравомислещ човек в Пловдив не иска чорапи и циганина си тръгва, обаче не направил още и 5 крачки се връща и казва ...
-Госпожа няма да ми се обиждаш ама ..много хубава жена си, красива пък си и височка ...
при което мен вече ме напушва на смях, ама нали съм любезна ...трая, та продължава господина от ромски произход 
- Все съм виждал едри, големи жени, ама ти си друго нещо...само мускул...и гърдите ти гърди , и  отзад си добре ..."разтръсна "жена има къде човек да те хване, пък и хубаво се смееш... - всичко това той придружава с нагледно описание с ръце, като рисува във въздуха нещо от типа на пясъчен часовник ама с нещо странно отпред около бюста! Така и не го разбрах какво има в предвид, но предполагам, че му бях симпатична...
На изпроводяк и чорапи ми подари!
Посмяхме се и въпреки , че човека се стараеше да ми направи комплимент, а той  беше някак нескопосан ми стана едно такова  на душата... Хем сладко, хем горчиво...
Вечерта излизахме цялата рода - което си е доста народ и обяснявам аз моята случка...ама съм се пременила с едни розови панталони 7/8 и като стигнах до момента с мускула....ми излезе ново име Розов мускул :))))))
Та моя съвет - не подминавайте с пренебрежение уличните продавачи - понякога те могат да ви разсмеят и накарат да се замислите едновременно :)
Но обикновено си е чиста загуба на време  :)

обичам та, ма!
Розов мускул такъв!
;-Р~~~

киккикки харесало ми еееееееее

Мерси за милите думи :) А верно циганите са оптимисти и някак по лесно сякаш приемат нещата :)

Е по-оригинален комплимент от това,здраве му кажи! Поздрави за веселия разказ :)

Благодаря за милите думи! А верно циганите са някак по общителни и по оптимистично настроени и това може би им помага да са по...лесно да приемат нещата :)

По грешка изтрих две мнения на хора дето ми бяха написали мили неща ...извинявам се което ...просто още не се сборвам добре с четенето и триенето, но както споменах ...руса ! Простете ми!

И аз се учудих. Коментарът ми не беше нито анонимен, нито обиден. Публикувам го пак. Та ставаше дума за циганите...
Има какво да научим и от тях - например щедрост, оптимизъм, чувство за общност...
На времето и аз имах подобен случай, от който ме напушва и смях и срам, като се сетя.
Бях купил комплект мебели от магазин "Явор" и пазарих едни цигани за докарването с камион и качването с асансьора до апартамента на 6-тия етаж - 80 лв. Пристигаме пред блока, аз с колата, те с камиона и виждаме, че асансьорът не работи. За лош късмет, блокирал преди малко. Комшиите го потвърдиха. Казвам на циганите: момчета, ще ви платя след като качите кашоните с мебелите в апартамента, както се уговорихме. Аз не съм виновен, че асансьорът се е повредил, не съм и знаел, че така ще се случи. Или качвайте, или никакви пари. Тогава циганите имаха страх. И те и шофьора работеха на "черно". Ако е сега, да са ме заклали два пъти. Наистина тогава бях млад и доста ухватен в сбиванията, но ако не беше страхът, нямаше да ми се размине. Циганите се спогледаха, ни напред, ни назад и започнаха да качват тежките кашони по стълбите. Беше лято, жега, с една дума, изкривиха се.
Като свършиха, поканих ги в хола. Извадих уиски, сода и сокове да ги почерпя. Разполагах с пари а и не бях стиснат. Удариха по едно на бързо и станаха да си вървят. Платих им уговорените 80 лв. Тогава шефът на групата, як и симпатичен циганин ме попита: "Брато, няма ли да дадеш нещо отгоре за качването по стълбите?"
- Съжалявам. - отговорих му аз - Такава ни беше уговорката, просто извадихте лош късмет.
Той ме погледна, потупа ме по рамото, усмихна се и каза:
- Евала бе брато, ти излезе по-голям циганин и от нас...
Казаха ми довиждане и си тръгнаха..

Имах подобна случка миналата година.
Стоя на светофара и чакам зеленото. Насреща се кандилкат два броя бачкатори-циганори, явно почерпени и се крепят взаимно. И ме гледат с блеснали очета. Единият казва "Ама си убавааа" и понеже нещо ми беше весело му казвам "Мерси". Що ми трябваше :)
Те и двамата много се ентусиазираха и нещо почнаха да боботят зад гърба ми, вече ме бяха подминали. Не чух какво говореха, но накрая единия се изцепи "Ухааа" и разбрах, че големи "комплименти" са ми правили. :)
Но по-големият майтап беше като го разправях в къщи на мъжа ми да се посмеем, той само процеди възмутено "Ами пияндури ..." :)))

Тъй е хвърли ме мамо на смет ,ама да имам късмет.Дазнаете не е от гена лошотията ,а от късмета

хехех забавна лятна случка , пълно е с такива и по морето... Благодаря... :)

super

мнооого ми се иска щом се върнеш във Варна да кажеш къде го разхождаш тоя розов мескул та да ти се порадвам и аз :):):) не с перверзно-просташки чувства-не, просто мнОООООго ме заинтригува.чао Розов Мускул и ..... всичко розово

Ама аз съм си във Варна ....всеки ден :) Радвам се, че ти е харесало!