Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11 16:33 - душеИзвадно
Автор: ujasia Категория: Забавление   
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.11 16:39


 Уж ден, като ден ...пък не съвсем! Слънчев, топъл, ясно небе - чисто метеорологично! Всичко нормално, пък го усещам един такъв...нащърбен, оръфан и смачкан, като стар прочетен вестник! Влязъл е червояда в деня ми и копае, яко рине - сумти и се въргаля, показва позагнили зъби в олигавета си уста и яко дупчи - Дупка! Голяма Дупка! Грозна, черна яма! Предизвиква ме да погледна вътре! На дъното се търкалят сгърчени остатъци от несбъднати желания, пропуснати моменти – от страх или от глупост, празни очаквания и някакво уродливо недоволство! Недоволство от хора, от обич, от разпиляване и монотонност! Безсмисленост някаква! Седи срещу мене гадния му дупкокопач, пули се с изцъклените си очи и шепне със стържещ глас, че нещо в мен е сбъркано, че не съм достатъчно добра...и се хили! Хили се злобно и каканиже още куп гадости! Знам, че го прави нарочно за да ме смачка. И успява! И ми става едно такова болно и мъчно за мене си, избива ме на рев и докато потъвам дълбоко в самосъжалението си започвам да се чудя дали пък проклетия душеядец не е прав! Справя се страхотно гадината! Припомня ми за стари приятелства заменени с предателства, за грешни думи казани на изпроводяк, за дълго крити болки от обиди, за злоба и за лицемерие, за сляпа ярост, за непоискана прошка и за самолюбие! Припомня за недогонени мечти и останали някак назад във времето амбиции... И после идва гнева...гняв към мене си, че му позволявам да ме изтърбушва отвътре и да къса от душата ми! И казвам СТИГАААААА! Събирам малкото останало ми достойнство и бавно започвам да пълня дупката със сладки малки спомени! Спомен за искрен смях с приятелки, ласкава дума в точния момент, топла прегръдка на любим човек, несръчни ръчички рисуващи картина за мама, целувка на влюбени носеща очакване, синьо море с кряскащи чайки, мокра зелена трева, мирис на мащерка, кафе с хартиено късметче, пижамен ден с кучета легнали в краката ми! Дребни наглед неща, но с толкова смисъл. Почти я напълних пустата му дупка! Не се виджа вече гадината! Май успях! Всичко е толкова преходно – и болката и щастието! Никой не е забил кол в тая земя! И нищо не е вечно!
И се сещам да мъдрите думи на баба Ванга! „Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере!“
  Е днес явно аз прах! Дано да не ми се разбоядиса прането!

Сега вече се чувствам добре -денят е слънчев и топъл, ясно небе - чисто метеорологично...
 



Гласувай:
0
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ujasia
Категория: Забавление
Прочетен: 49216
Постинги: 9
Коментари: 84
Гласове: 82
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031